Защо някои жени са против сключването на брак?
Защо някои дами са срещу сключването на брак?
създател: Десислава Андреева
източник: Българска школа по психоанализа
Преди няколко дни се срещнах с близки другари на едно общо събиране. В хода на провежданите диалози се изведе и тематиката за брака. Това, което ми направи усещане е, че женската страна от фамилните половинки бе срещу този акт, което е особено изявление най-вече за мъжете. Наблюдаваха се изрази от рода на " значимо е да се обичаме, подписът не прави нищо ", " сватбата не е освен това от доста непотребни разноски ", " обичам да се усещам свободна " и така нататък В този ред на мисли се запитах дали дамите също изпитват боязън от обвързване и отговорност, който до момента се преписваше на мъжката страна?
Преди да прегледам поставената тематика, обаче, ще изведа гледната точка, през която ще прегледам неговото подписване. Бракът допуска съблюдаване на правила и правила, с които човек би трябвало да се преценява. Той е декларация пред обществото, че всеки непринудено приема всички права, отговорности и отговорности, произлизащи от него.
Стъпвайки на дадената формулировка, главната ми позиция, посредством която ще прегледам тематиката, е през погледа на отговорността и съобразяването с други я човек.
Съвремието даде опция на дамите разширят своите функции и позиции в обществото. Много от младите девойки от ден на ден се насочват първо към професионално развиване, измествайки своята репродуктивна функционалност на назад във времето. Този избор дава опция за по-голяма динамика и контакт с хора, което естествено уголемява и полето на значителност. Финансовата самостоятелност, позицията на работа и други дават независимост по повод правото им на избор – какво да вършат, къде да отидат, с кого и така нататък Всичко това естествено е обвързвано и с развиване на други страни от характерите на дамите като нарцисизъм, отвращение да се слагат в рамка или да се преценява с дадени условия. Съвместното общуване, от своя страна, слага предпоставката тази егоистична страна да се потисне, в името на обща цел и съгласие, а бракът към този момент включва и вдишване на една единна отговорност за сътрудниците, един по отношение на различен.
Затова, в този ред на мисли, позволявам, че нежеланието на дамите да сключат брак от една страна се дължи на боязън от вдишване на тази отговорност към колегата, дома и децата. Тук, несъмнено, може да възразите, като изведете смисъла на връзките сред хората и, че подписът не е толкоз значим, колкото разбирателството и обичта. Тогава може ли да ми отговорите, за какво не се дамите, откакто тази условност не е от такова значение?
Също по този начин, желая да повдигна въпроса и за това, какво значи да " се усещам свободна "? Ако погледнем израза от позицията, че свободата е персонален избор на всеки да задоволява своите потребности, то тогава очевидно бракът се явява спънка за това, със своите отговорности и правила. Оттук, още веднъж опираме до изложената нагоре теза, че индивидът не желае да бъде лимитиран и извежда на напред във времето своята егоистична природа, в която значимият е само той. Разгледано от друга позиция обаче, по-интересно е, че единично също не можеш да задоволяваш своите потребности постоянно, тъй като живееш в общество, което още веднъж се подчинява на избрани правила и правила. Тогава, по тази логичност излиза, че бракът не би трябвало да се явява толкоз огромна спънка за осъществяване на персоналната независимост, само че е тясно обвързвана с контролиране на половите връзки на хората. От тази позиция мога да изведа догатката, че нежеланието на човек да се обвърже е тясно обвързвано с несъзнаваното му отвращение да бъде стеснен с един непрекъснат сътрудник.
Втората тенденция на разсъжденията ми, по посока на отхвърли от този акт на деяние, е вземане предвид с желанията на колегата и приемане на неговата позиция. Обикновено се приема, че мъжете са тези, които " бягат " от обвързване, защото, като глава на фамилията са натоварени с огромна отговорност. Жените, от своя страна, от дребни се приготвят за своята роля " упражнявайки " я в другите игри на семейство, майки и така нататък Това допуска, че по пътя на своето развиване, те построяват психологичен облик на фамилията и сватбата, претрупан с доста неосъществени упования. Липсата на заявяването им може да се дължи един път на неустановеност в самите тях, и повторно на неустановеност в лицето на колегата.
Първата страна е обвързвана с към този момент описаните до тук догатки, свързани с вдишване на отговорността и избраните правила и правила. В лицето на колегата обаче, тази неустановеност може да е проявена в това, че ние самите не сме сигурни какво желаеме. Възможно е страхът да останем сами и въздействието на обществото да стимулира нашето държание, само че несъзнавано да отлагаме вземането на решение, във връзка с обвързването. Една жена, която има навика да премълчава и да не изрича своите потребности, няма по какъв начин да се противи на решението на колегата да живеят на фамилни начала. Всъщност, в устрема си да понижи своето напрежение от всички тези неосъществени упования, тя ще стартира да извежда на напред във времето единствено позитивните страни на това фиктивно общуване.
Следващата тенденция е във връзка с материалната страна на нещата. Тук желая да уточня, че едно от главните разлики сред мъжете и дамите е в тяхната природа. Грубо казано, мъжете са материални – те обръщат повече внимание на движимостите, като съществена част от тях заемат и парите, до момента в който природата на дамата е противоположна на тяхната. Оттук акцентирането на дамите върху тази материална същина, като спънка за предприемане на дадената стъпка, ме кара да се насоча към две догатки:
*че " замаскират " същинската си потребности
*че са потиснали естествената си същина
В края на тази публикация, като резюме на база направените разсъждения, ще изведа, че нежеланието за подписване на брак не се дължи толкоз на общоприетите финансови изгоди и изменени полезности в обществото, колкото на страха от отговорност и превес на егоистичната същина на индивида. Разбира се, всичко това е тясно обвързвано с смяната в средата към нас, само че също по този начин предизвика въпроса:
Дали се бунтуваме против старите обичаи и полезности или се противопоставяме против нещо в самите нас?
